Колко пъти в живота си сте били на кръстопът? А колко пъти интуитивно сте усещали, че трябва да предприемете някаква стъпка, че ще се справите, че можете, но после нещо ви спира и след време си казвате: Знаех си, че трябваше да го направя.
От много години имам в главата си един проект (така е модерно да се казва сега). Ако не се лъжа, всичко тръгна от специално място, на което ме заведе едно момиче. Това се случи преди повече от десет години. И до днес усещам атмосферата, чувам музиката и …Да, от тогава идеята за осъществяването на този проект не ме е оставила намира. Постоянно си намирах причини да не я осъществя напълно, въпреки, че знаех, че мога да се справя идеално. В живота обаче нищо не остава на случайността, повярвайте ми.
Каквото и да правиш душата те тегли все към една и съща точка – осъществяването на Мисията.
„Например: заражда се у вас силен подтик, силно желание да учите музика, но някои външни обстоятелства спират реализирането на това желание и вие забравяте…Желанието да учите музика като че ли замира у вас. Но след един, два, три или повече месеци случва се да слушате някъде един хубав концерт, връщате се у дома и това желание за музика отново се възпламенява. Питам: как е станало така, че да отидете на концерта, дето вашето желание се възпламени отново? Причина за това е вашето подсъзнание. Понеже желанието ви спада към Божествения свят, вашето подсъзнание е установило много скоро, че имате нужда от музика, и започва да подготвя условия за реализирането му…“ П.Дънов, „За силата на мисълта“
Следите ли знаците?
През 2018 година, една година след раждането на дъщеря ми и куп неща, които се случиха междувременно, аз вече знаех какво трябва да направя. Имах нужда обаче да получа потвърждение, чаках знак. От малка следя за знаците:) Усещах, че трябва да отида на някакво спокойно място, да остана насаме със себе си и Вселената щеше да ми подскаже.
Реших, че ще е в края на юни и се сетих да погледна има ли нещо интересно в края на юни, в Априлци. С Априлци и ритрийт центъра там имаме афера.
И така, отварям и виждам, че последния уикенд на месеца има семинар “Мисията на моя живот и среща с духовен водач”. Да казвам ли, че гледах втренчено няколко минути. Зачетох се в описанието: минали животи, регресия, среща с водача. Звучеше интригуващо и както може да се очаква, аз се записах. Отидох без очаквания, защото беше по-важно да си почина и междувременно, ако преживея и нещо интересно, добре дошло.
Да преживееш катарзис.
Това, което се случи по време на и след семинара, е преживяване, което трудно може да бъде описано. Оставям повечето моменти за себе си, поне засега, но ще споделя, че получих много повече отколкото очаквах. Какво се случи? Преживях среща с водача си и да, видях коя съм. Получих потвърждение на интуитивното си усещане за мисия и смисъл на съществуването си. Това е уникално усещане. Как бих го определила? Вероятно КАТАРЗИС е най-точната дума. Една среща със себе си. Пълно освобождение от страхове, притеснения, съмнения. ЛЕКОТА.
Абсолютно закономерно започнах да изучавам регресивна терапия. Впоследствие аз самата започнах да провеждам такива сеанси с други души, които търсят своите отговори. Трансформациите, които хората, преминали през такъв сеанс преживяват, ми дават силата и увереността да продължавам пътя, който съм поела. Да лекувам души е избор на моята душа.
Ако точно в този момент сте на кръстопът, имате въпроси, съмнения или нещо ви терзае, СВЪРЖЕТЕ СЕ С МЕН!