Преди няколко дни бях с децата на площадката. Докато си играеха, дочух разговор от съседната пейка. Майка (баба), дъщеря и бебе в количка (внучето).
– Не ми казвай какво да правя?
– Ама, защо не му даваш да си играе с този цвят (откъснат от дървото)?
– Това е мое дете все пак, нали?! Той е бебе и може да се натрови ако го лапне.
– Ама това не е отровно. Виж, ще намеря в интернет и ще ти докажа…и т.н
Беше ми неудобно да надавам ухо, но професионалното ми изкривяване си каза думата. Признавам си, бях на път да стана и да се намеся, но разумът надделя. Убедена съм, че сте участвали или ставали свидетел на подобна сцена. Нали?!
Да, вероятно има някои от вас, които никога не са имали и няма да имат проблеми във взаимоотношенията със своята майка. Уверявам ви обаче, че това е по-скоро изключение, отколкото правило. И както знаете, именно изключенията потвърждават правилото. А то е, че голяма част от порасналите вече момичета изпитват затруднения в общуването с жената, която им е дала живот.
Защо е важно да излекуваме отношенията със своите майки?
Невъзможността да преминем от поведението в детството към по-зрели взаимоотношения, често води до гняв и негодувание. Още по-често до чувство за вина, неудовлетвореност и неувереност. Да не говорим, че би могло косвено да доведе до проблеми във взаимоотношенията ви с партньора, невъзможност за разгръщане на личностния потенциал и какво ли още не. Да, връзката с мама е ключова и затова е толкова важно да съумеем да я “изправим” своевременно.
Какво имам предвид когато казвам гняв и негодувание?
Сигурна съм, че някое от изброените по-долу оплаквания са ви познати:
- Тя не ме изслушва
- Не ме чува какво й говоря
- Постоянно иска да прави нещата вместо мен, сякаш аз няма да успея да се справя
- Постоянно ме съветва как да си гледам децата
- Никога не е доволна от постиженията ми и винаги ще намери за какво да ме критикува
- Винаги застава на страната на брат ми/сестра ми/съпругът ми
- И какво ли още не.
Мога да ви разкажа десетки истории и в голямата си част тези истории си приличат. В 7 от 10 случая (да, не преувеличавам), неувереността, която се среща в жените, които са се обръщали към мен за съвет или помощ, се дължи именно на проблем във взаимоотношенията с мама.
Вероятно ключов момент тук е неспособността ни да установим нова връзка.
Връзка, която да се различава от тази, която сме имали в детството. Повечето от нас продължават да се държат с майките си по същия начин както когато са били деца. Продължават да ги обвиняват за това, което са или не са в момента и това ги обезсърчава.
Призовавам ви точно сега да спрете за миг и да си припомните няколко неща:
– На каква възраст е била вашата майка когато ви е родила?
– Дали и тя не е изпитвала същата несигурност, че се справя с майчинството, каквато изпитвате и вие сега, отглеждайки собствените си деца?
– А може би е вярвала и продължава да вярва, че прави най-доброто за вас. Вероятно и вие смятате така по отношение на вашите деца?!
Всъщност, това не е толкова важно в момента. По-важно е, че ако осъзнаете, че именно тези нездрави взаимоотношения са част от вашите проблеми, то вие сте на път да намерите решение. Нещо изключително полезно, което може да направите е да преразгледате връзката със воята майка, да зададете въпроси и да направите нулиране. И…да започнете начисто.
НАЙ-ВАЖНОТО в случая Е , че няма да има нужда да се срещате очи в очи и да й обяснявате какво сте предприели. Почти сигурна съм, че тази мисъл ви ужасява. Всички можем да си представим какво би означавало да се обадите на жената, която ви е дала живот и да й обясните, че искате да поправите взаимоотношенията си, защото смятате, че тя прави нещо нередно и това ви дразни и потиска.
Целта не е нещата да стават по-сложни и да вменяваме вина, а да облекчим процеса и за двете страни. Всъщност, най-важно е вие да промените отношението и поведението си, защото от другата страна би имало по-скоро съпротива. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но ви уверявам, че след това ще почувствате облекчение.