От своите родители научих много ценни уроци. Вероятно един от най-важните е “Да не обръщам внимание на това какво казват хората.”
Мама ме учеше: “Живей така, както намериш за добре. Прави това, което искаш. Излизай с когото искаш. Забавлявай се както ти харесва и не мисли за хорското мнение. Защото някой ден, ако ти се случи да страдаш, да се нуждаеш от помощ, тези, които те корят, няма да ти подадат ръка. Затова и не трябва да имат значение за теб.
Хората, на които истински ще можеш да разчиташ, сме ние, твоите родители, защото те обичаме безпрекословно. Твоята сестра, защото е твоя кръв и живот и здраве, няколко верни приятели.”
Не винаги съм била съгласна с мама, но в този случай бях достатъчно умна да не подлагам думите й на проверка. Не изгубих ценно време да се убеждавам, че не греши, а живях именно така. Продължавам да живея така, но към кръга на онези, чието мнение е важно, добавих човекът, който ме подкрепя и е до мен в последните 14 години. Моят съпруг. А в последните 6 и моите слънца. Децата ни.
Мога да разкажа стотици случаи, но много ясно помня случай от младежките ми години. Бяхме на екскурзия с класа. Оказа се, че в базата, в която сме настанени са и момчетата от отбора по борба. Купонясвахме заедно. Екскурзията приключи и се прибрахме. Няколко дни след това, моя колежка (аз работех през лятото) ме покани на кафе в почивката и по едно време ми каза: “Извинявай, много ми е неудобно, но исках да те предупредя. Носят се слухове, че си спала с „Х“… от отбора на борците. На лагера.”
Честно, сега, като си спомням, избухвам в смях. Истината е, че и тогава ми беше смешно. Това, което ме учудва обаче е, откъде съм намерила мъдростта да й заявя следното:
“Виж, това е пълна глупост, но и да беше вярно, не виждам нито една причина, за да се притеснявам. Нямам намерение да давам обяснение на когото и да било или да се оправдавам. Това съм аз и това е моят живот. Хората, чието мнение е важно за мен, ме познават достатъчно добре и знаят какъв човек съм. Останалото няма никакво значение. Ако някой има да ми каже нещо, добре дошъл е да дойде и да ми го каже лично. ТОЧКА.”
И да, отдавна не се чудя откъде намерих мъдростта. Зная, че е един от уроците на мама.
Ако наистина искате да излекувате живота си, душата си, това е много важен урок.
Препоръчвам ви горещо да започнете да го практукувате. Ако имате деца, предайте го и на тях.
Само една забележка: Да живееш така, както смяташ за добре, в никакъв случай не означава да го правиш за сметка на ДРУГИТЕ!