Когато започвах да мисля върху името на сайта, минах през безброй варианти. Имах в главата си идеята, но нито едно решение не ми се струваше вярното. Липсваше ми искрата. Онова нещо, което ти казва: “Да, тук си”.
Един ден реших да се посъветвам с много близък до моите вибрации човек. Обясненията ми за идеята на посланието, което искам да предам, се завъртаха около душата. Душата това, душата онова. В един момент той ми каза:
“Когато започнеш твърде много да говориш за душата, тя изчезва!”
СТОП
Имаше период от живота ми, в който изкарвах прехраната си с пеене. Естествено, имах и любими песни от репертоара. Обичах да ги пея и публиката го усещаше. Проблемът беше, че когато си с контракт от една година и се налага шест дни от седмицата, всеки месец, да пееш едно и също нещо, започва да ти прилошава и от любимите ти песни. Защо? Защото е трудно да пресъздаваш една и съща емоция постоянно и да бъдеш искрен (или поне за мен е трудно). Изчезва онова, което често бива назовавано като Дуенде.
ОБОЖАВАМ да танцувам. В главата ми непрестанно звучи някаква мелодия и аз танцувам постоянно, от много малка. Имаше дори период от живота ми, в който исках да се запиша в хореографското училище. Вероятно най-много комплименти в живота си съм получавала именно заради начина, по който танцувам. В по-младите си години излизах от дискотеките вир вода. Буквално. Нямаше как да е иначе, защото почти моментално след стъпването ми там, аз се хвърлях на дансинга и никой не можеше да каже кога ще спра.
В годините назад съм се записвала и на уроци, особено латино. Вярвах, че е важно да усвоя хореографските стъпки. Установих обаче, че хореографията не е за мен. В моята любов към танца има нещо друго. Чрез движението аз изразявам себе си и няма шанс някой да ми каже как да го правя. Мога да танцувам със затворени очи безкрайно дълго. Затваряш очи и само преживяваш. Не чуваш никого. Не виждаш. Не мислиш за нищо.
Мисля, че само Фламенко, от старите времена, може да пресъздаде тази картина. Или танцът на Дервишите. Потъване навътре в себе си и абсолютно освобождение. Ти СИ. Изпълнен, преливащ, цялостен. СВОБОДЕН!
Това е Душата. Бог. Любовта. Един разказ без думи. Трябва да се преживее. Да се изживее. И едва тогава разбрах и истински осъзнах смисъла на думите: