Провеждам сесия с довереничка и по някое време я питам: А ти казваш ли на свекърва си майко?
Тя отвори едни очи и с недоумение ми отговори: Е, как ще й кажа, майко?! Абсурд. Аз си имам майка и татко.
Усмихвам се деликатно. Аз този филм съм го играла, а откакто се занимавам с родова терапия, много често го и гледам. После продължавам упорито с въпросите. И как им казваш тогава? Лельо и чичо ли?
Ами, да. Може и само по име…
Прекрасни бъдещи снахи, а и настоящи/текущи:) Щом веднъж сте решили да сключите свещен съюз, то вие неизбежно ще станете част от рода на съпруга си. Предполага се, че щом се обричате един на друг със своя партньор, имате желание и осъзнавате, че се сродявате с него. Жената, по българските традиции принадлежи на мъжовия род. Тя влиза в него, за да внесе енергия като ресурс . Жената е енергиен пазител на родовата сила и енергия. Тук има едно много хубаво интервю с моя учител в родовата терапия, Аида Марковска, в което разказва кратко, но достатъчно разбираемо за тази важна роля на жената.
Да, живеем в други, модерни времена. Огнища нямаме и не мажем праговете с мед, но в рода съществуват закони, които, докато не сме се превърнали в роботи, ще съществуват и ще оказват влияние върху съдбата ни. Та, да знаете, когато снахата е добре приета в новия род, това е голяма гаранция, че семейството ще добрува и нейните чада ще имат добра съдба. Най-малкото силна родова подкрепа, което, да си кажем честно, никак не е малко.
Когато станах снаха, трябваше да реша как да наричам свекърва си и свекъра.
Тези хора ме приеха. Дали са ме харесвали, имали ли са нещо наум, те си знаят. На мен ми дадоха усещането, че съм добре дошла. Хубаво, ама как да си обърна езика, да им кажа „майко” и „татко”?!
Помня когато, няколко месеца преди сватбата, разчиствахме дома на родителите на съпруга ми, за да се нанесем ние – младото семейство. Преотстъпиха ни го. Започна едно почистване. Аз, млада и въобразяваща си, че съм голямата работа и вече знам всичко, обяснявам на мъжа ми какво ще махнем, какво не ми харесва, как ще го променим. Това защо са го пазили, онова за какво им е.
Докато размахвах „ненужни вещи” попаднах на неначената Родова книга.
Отворих с интерес първата страница и продължих да разлиствам дълго. Имаше местенца да запишеш за всекиму от родовете по нещо. Имена на предци, важни дати, значими събития. Поостаряла книга, но сякаш чакаше мен да започна да я запълвам…И в един момент, сякаш ме удари гръм от ясно небе. Сигурно ви се е случвало да получавате просветление от време на време.
Замислих се. Тези хора, родителите на моя съпруг, са живели в този дом десетки години. Преди тях, на мястото на блока е имало къщи. В една от тях е живяло семейството на свекървата – майката на любимия ми. Живяли са няколко поколения. Преживели са бомбардировки, обичали са, раждали са, умирали. Празнували са заедно семейни празници, трупали са спомени. И изведнъж се появява някакво чуждо момиче – аз, и започва да се разпорежда какво ще се случва с този дом, че и да дава акъл. А свекърва ми, та и свекъра, дума не са ми казали накриво. А можеха, че дар слово и двамата имат. Дарени са. И тогава се запитах: Как ли бих постъпила аз един ден, ако в дома ми влезе чужда жена, та дори да е най-любимата на сина ми (който още не беше дори дал сигнал, че ще се появява) и започне да ми „вдига гири” и да ми се разпорежда? Като се знам каква съм, бих ли си замълчала мъдро и да се оттегля само „мир да има”?!
И в този момент сякаш нещо се преобърна в мен.
Мисля, че тогава си дадох сметка за смисъла на думите смирение, любов, мъдрост, семейство. И някъде по това време, или малко след сватбата, за първи път нарекох родителите на съпруга ми – майко и татко. Усетих вълнението им. И във въздуха остана нещо, което не изговорихме на глас, но всички разбрахме. Вече сме един род.
Намерих и повод да повикам тази голяма жена – моята свекърва – и да й благодаря за търпението и сърцето. И все гледам, когато има сгода, да й отдавам благодарност. Защото аз съм по-малка, тя е преди мен и никак не е лесно да преотстъпиш мястото, което си заемал в сърцето на сина си.
Благословена съм със син и зная, като се познавам, че няма да е лесно:)
Хубаво е, момичета, да знаем, че сватбените ритуали, и по-конкретно тези, в дома на младоженеца, имат за цел да приобщят младата невеста към дома и рода. А свекърва означава тази, която кара двама души да се съберат, да станат свои. Свекър е същото – този, който кара двама да се съберат и да станат свои, да се превърнат в роднини.
Давам си сметка, че и днешните свекърви са позабравили ролята си, а те са главно действащо лице. Те имат за задача да въведат и да насърчат снахата, да я накарат да се почувства добре в новия си дом. Да й подскажат леко и ненатрапчиво, с мъдрост и такт за живота, който й предстои. С една дума – свекървата има отговорната задача да посвети младата невеста в „т.нар. женски пространства в дома – огнището и нощвите”.
Знаете ли, че едно време, влизайки в новия си дом невестата трябвало да „намери свое обръщение към всеки”.
Този ритуал се наричал „кръщаване” и това било „много важно за бъдещите й отношения с новите роднини, за бързото й и по-лесно приобщаване към тях. Същността на ритуала се състои в това, че деверът води невестата при всеки член на фамилията, тя му подава чаша с вино или ракия и се обръща към него като към истински свой роднина: „Вземи една чаша, тате”, или мамо, брате… и т.н.. Оттук нататък вече ще си общуват много по-лесно, ще са изрекли имената, които понякога е доста трудно да се изрекат.” (По Лилия Старева)
И понеже често младите снахи питат „Трябва ли да й казвам майко?”, Ама защо трябва?, Ама тя е ужасна. Тя това, тя онова…
Опита ми, личен и професионален сочи, че за установяване на добри отношения се изисква мъдрост, осъзнаване и смирение. И от двете страни. Но винаги е добре да помните – ти си преди мен, аз съм след теб. И отдавайте почит с пълно разбиране.
Да, зная, има много свекърви дето нито са пораснали, нито са помъдрели и свят да ти се завие. Ама, вярвате или не, в живота срещите не са случайни и всеки от нас получава това, което му е нужно за порастването. Наричаме ключовите срещи още кармични.
