Животът е като каране на колело.
За да започнеш да караш гладко, камо ли екстремно, е нужно малко време, за да се научиш. Почти задължително, по време на това учене ще паднеш поне веднъж. Ако пък си фен на екстремното каране, ще падаш почти постоянно. Но, така се случват нещата. Първо ти купуват колело с помощни колелца, за да се научиш да балансираш (може да пропуснем помощните, разбира се). Когато придобиеш малко опит, усещане за баланс и кураж, помощните колелца отпадат и влизаш в отбора на младия колоездач. Ако караш редовно, постепенно се научаваш да го правиш достатъчно уверено и гладко и смело си позволяваш да балансираш без помощта на ръцете. Ако пък това ти доскучее, просто се хвърляш и спускането от върха на планината става твоя страст. Независимо кое от всички тези нива ще изберем, няма как да пропуснем първото падане. И в живота е така. За да го изживеем пълноценно, да му се насладим истински и да можем да разгърнем потенциала си е нужно да преминем през различни нива. Разбира се, за всеки от нас времето за усвояване на определено ниво е различно, но няма такъв, който е стъпнал на педалите и е потеглил без да е паднал поне веднъж.
Дали просто ще балансираме или ще преминаваме екстремно зависи от нас самите, от желанието и възможностите ни, но е важно да останем в действието без определени очаквания.
Без очаквания – много е важно. Ако наистина искаме животът ни да се подреди възможно най-добре, препоръчително е да се отървем навреме от очакванията. Без очаквания не означава, че не трябва да имаме идея или ориентация накъде искаме да вървим. Не. Означава само да спрем да се оплакваме, че не сме получили нещо от живота, че нещо не се е случило така, както сме го пожелали. Има достатъчно примери как именно несбъдването на наше желание или мечта ни е предпазило или пък ни е помогнало да осъзнаем важни за нас истини. Така е, защото нашите очаквания идват от много ограничена картина на живота. Помислете само. Още в най-ранна детска възраст един от първите въпроси, които бива отправян към нас, най-често от родителите, е: Какъв ще станеш когато пораснеш? И това нямаше да е толкова зле ако не следваха уточняващи въпроси: Лекар ли? Инжинер ли? Адвокат ли? Сякаш ако не се случи някое от изброените, съществуването ти би било безсмислено. Неусетно родителите (баба, дядо, някой близък роднина) посаждат семето на „желанието ни” да станем именно това. Така голяма част от живота ни минава в старание да не ги разочароваме. В повечето случаи това безкрайно и много безсмислено състезание води до униние, депресия, липса на желание за живот и вечният въпрос „КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ?”.
Какво е решението ли?!
Може би, ако просто приседнем спокойно и се огледаме наоколо, ще видим, че с очаквания или не, това, което е в нашите възможности ще бъде реализирано. Онова, което е извън тях – просто няма как да се случи. Когато си дадем ясна сметка за този факт, останалата част от живота ни ще бъде насочена в посока да подобрим способността си да го правим, без да губим ценно време в неоправдани очаквания.
Животът ще се случи, по начина по който се случва не заради нашето желание.
Той се случва, защото ние сме положили определени усилия и сме създали условия да се случи именно по този начин. Вярвам ще се съгласите, че никой от нас не е в състояние да направи повече от нещата, които са в границите на възможностите му. И да, „Той надскочи себе си” е определено грешно твърдение. По-правилно би било „Той успя да разшири границите на своите възможности”. Ако сме постигнали нещо, то е именно защото сме полагали достатъчно усилие за осъществяването му. Това е. Наше задължение е да се грижим за тялото и духа си, за да можем да ги използваме по най-добрия възможен начин и в пълният им потенциал. Така, когато се срещнем лице в лице с определена ситуация в живота си, ние ще бъдем в състояние да реагираме адекватно. Може би не винаги ще се случва по най-желания начин, но ще бъде по най-възможния за нас начин. Това, от своя страна ще означава, че ще бъде по-най-добрия възможен за нас начин.
Затова, нека работим в посока на развиване на уменията си и да не се тревожим твърде много за неща, извън нашия контрол. Оставете очакванията. Освободете се и от тези, с които ви натоварват било родители, било близкото обкръжение и действайте.