„Ние всички сме брънка от веригата на поколенията и понякога ни се налага „да погасяваме задълженията“ на нашите предци. Тази „невидима лоялност“ ни подтиква да възпроизвеждаме – искаме или не, съзнателно или не – приятни или болезнени изживявания от миналото. Истината е, че сме по-малко свободни, отколкото си мислим, но можем да отвоюваме свободата си, след като разберем сложните взаимоотношения, изтъкани в нашия род.“ („Синдромът на предците“ – Ан А. Шютценбергер)
Какво всъщност е родова терапия?
Нека започнем от понятието РОД. В първобитното общество това е група от хора, които имат общ произход, обединени икономически в едно стопанство.
Род са и всички поколения от едни предци, както и всяко едно от поколенията.
В родовата терапия, родът се разглежда като енергийно-информационна структура. В нея влизат всички, които извършват помежду си енергиен обмен на база емоционална стойност. Това са:
- Всички живи, генетично свързани помежду си хора
- Починалите ни предци
- Всички неродени, но заченати наши роднини
- Всички, които сме приобщили по силата на дадената дума или т.нар обетно свързани
- Всички душмани и благодетели на рода
Родът функционира според определени закони и всяко нарушаване на тези закони, води до травми. Редица популярни имена в психологията, психотерапевти, генеалози от цял свят, изследват как тези травми се отразяват на потомците. Немският психотерапевт Берт Хелингер е един от първите, които установяват психологическите и физическите ефекти, които наследствената родова травма оставя върху редица поколения.
Както вероятно повечето хора знаят, всеки от нас наследява определени семейни модели, възприемайки ги несъзнателно от предците си. Тези модели могат да бъдат както положителни (творчески способности, талант и умения), така и негативни. Последните, като страхове и необясними емоционални състояния спират потока на жизнена енергия към нас и често се отразяват пагубно върху живота ни.
Целта на родовата терапия е точно тази: чрез разработена методология, да открие негативните модели и травми в рода, да ги доведе до съзнанието на човека и да му даде инструменти за справяне с тях и прекратяването им.
Днес, повече от всякога имаме нужда да стъпим върху здрава основа, да открием центъра си, за да останем психически здрави. А каква по-здрава основа от корените.
И сега идва най-хубавата част. Ние, като българи, сме истински привилегировани. Нашият народ има изключителна история и традиции. Традиции, събрали вековна мъдрост. Нашите прадеди са познавали в дълбочина природните закони и са знаели, че всичко има своята логика и смисъл. Едва ли има друг народ, който да притежава такова богатство от обичаи, ритуали, практики, приказки и песни, които да ни връщат силата.
Родовият терапевт открива травмите и се опира именно на българските народни традиции, за да даде решение, съотнасяйки ги, разбира се, към съвременността.
Хората се обръщат най-често към родов терапевт, когато:
- искат да намерят отговор на въпроса защо в живота им се случват определени събития, на които не могат да дадат обяснение
- когато изпитват сериозни финансови затруднения и въпреки, че се трудят усърдно, не могат да постигнат благосъстояние
- когато преживяват често повтарящи се инциденти или заболяват от трудно лечима болест и отново не намират причините
- когато не успяват да си намерят партньор и нямат обяснение за причините
- не успяват да създадат поколение, въпреки, че имат партньор и желание да имат деца
Как моят път се пресече с родовата терапия, може да прочетете повече ТУК.
Снимка: Татяна Чохаджиева