Сякаш малко поутихна цялата истерия с Covid19. Докато се случи обаче, преминахме през различни фази: безразличие, страх, омраза, гняв, успокоение, примирение и какво ли още не. Първо ненавиждахме всички, които ни караха да останем у дома и с това да променим изцяло рутината си. Живота си. После започнахме да им благодарим и да ги защитаваме яростно (това ми приличаше много на Стокхолмския синдром). Упокоявахме се с мисълта, че ето сега, точно сега всичко ще се промени и най-вече, хората ще станат по-добри.
Теорията е хубаво нещо, обаче практиката и реалността са съвсем други. Защо? Защото не става така.
Промяната, каквато и да е тя, е процес и изисква време.
Има обаче едно още по-важно условие, ТЯ изисква всеки от нас да има вътрешната нагласа, разбиране и желание да се случи. Или да Я случи.
А какво означава по-добър?
От малки ни учат да бъдем добри. От малки изискват от нас да бъдем добри. Аз също, като родител, искам да науча децата си да бъдат добри хора. Дали обаче някой от вас може да даде ясна формулировка на това понятие?
„Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек.” (онлайн речник)
А сега ми кажете колко пъти сте чували да казват за някого, след извършване на престъпление: Не може да е вярно?! Той е много добър човек!
А по-добър? Т.е, няма да е достатъчно да „проявява отзивчивост и разбиране”, а ще трябва и още нещо.