Преди близо 10 години имах удоволствието да присъствам на 60 годишен юбилей от сватба. Празнуваха родителите на моята свекърва – майката на съпруга ми.
Вие представяте ли си го? Защото аз, дори изричайки тази цифра и знаейки, че съм била там, все още не мога да повярвам, че е възможно. 60 години ми изглеждат безкраен период от време. А 60 години с един и същ партньор – звучи митично. Работата е там, че това не беше просто отбелязване на годишнина. Тези двама души все още се държат за ръка – в буквалния и в преносния смисъл на думата. Да, и все още са живи и с всичкия си.
Моите родители са заедно повече от 40 години, родителите на съпруга ми – повече от 40 години… Пренасяме се малко по-напред във времето и нещата изглеждат доста по-различно. За това каква е символиката и смисъла на брака и как днес гледаме на него ще говоря друг път.
Днес обаче ми се иска да поговорим за избора на партньор. Брачен партньор.
Онзи, с когото ще създаваме семейство и поколение. Как се случва да избереш правилния партньор и да стане така, че да празнувата с него поне 40 години заедно?
Наскоро, в един форум дама беше задала въпроса как да разберем, че сме открили правилният? Какви са критериите?
Честно, представа си нямам. И не мога и досега да дам отговор на въпроса как да го разпознаете. Има ли правилен и неправилен въобще? Моят съпруг има невероятно чувство за хумор. Така и не повярва, че ми е първият и когато преди време видя снимка на бивше гадже ме попита: извинявай, само да те питам, ти кога смени критериите и се спря на мен:)
Тук е време да кажа, че аз вярвам в предопределеността. Имаш ли, нямаш ли представа какъв искаш да е партньорът ти, той ще се появи рано или късно.
Както каза преди време майка ми:
Който търси-намира, който не търси – го намират.
Правилен ли бил, не бил ли. Щом сте се събрали, значи точно в този момент е правилният. Имате нужда от него. Да ви научи на нещо, да ви провокира да поемете определен път в живота си, да извървите определен път заедно. Така както и вие сте се появили за този човек. С подобна цел и задачи.
Има теории, че душите, които чакат да слязат на земята избират своите родители и ги събират много преди зачатието. В родовата терапия се твърди, че двама души се събират и създават поколение когато има огледалност на травмите.
Кое е вярното твърдение и къде е истината могат да кажат само просветлените, но е факт, че ни се пада онази половинка, от която имаме нужда за израстването си и отработването на определена задача.
Сигурно са ви питали как се запознахте с половинката си. И вие сте питали това други двойки. Обикновено отговорът е „случайно”. Поканиха ме на рожден ден, не ми се ходеше. Отидох и там имаше някакъв заблуден тип. Или, моя приятелка имаше среща. Притесняваше се да отиде сама, покани и мен. Закъсняваше и …Истории да искате. Ама как да сме сигурни, че с този човек ще бъдем до края на дните си. Аааа, никак не може да сте сигурни.
Животът не издава гаранционни карти.
Може би има все пак едно важно условие, което би било вид гаранция, че връзката ще издържи повече от 24 часа. Желанието да не променяш другия. Да се откажеш от всякакви претенции спрямо другия. Да го приемеш такъв, какъвто е без нагласата, че има това-онова за оправяне, ама като му дойде времето, вие ще го оправите. От къде това самочувствие, че вие сте самото съвършенство и само другия е крив. Ама аз правя повече компромиси… Добре, щом имаш желание и така си го почувствал – прави ги. Вероятно имаш основателна причина да ги правиш. Не разчитай на постоянна благодарност за това. Ако ти тежи – тръгни си. Но ако партньорът ти изпълнява условието, предизвикало компромиса – стой, но без претенции.
Той/тя не оценява. А ти откъде знаеш, че не оценява?! Може би не е оценката, която очакваш, но по всяка вероятност такава съществува.
И ето, на, следващото условие за добруване и дълголетна връзка – общуването.
Говорете си. Споделяйте чувствата си. Споделяйте какво ви тревожи. Разбира се, не прекалявайте и не превръщайте общуването в мрънкане и време за оплакване.
Общуване. Диалог. Отчитане на другата гледна точка. Отказ от желанието да задушаваш и обсебваш. Да притежаваш. Нищо не притежавате. Нищо и никого. И ако живеете с тази заблуда изтезавате както себе си, така и половинката си.
Вие сте заедно. За по-кратко или по-дълго – кой знае. Бъдете в тази връзка цялостни, осъзнати, смирени и благодарни. Без претенции, без очаквания и без илюзии.
Ако сте поради определен интерес – финансов, защита, социално положение, друго – приемете го и изпълнявайте ролята, която сте избрали. Ако наистина държите на половинката си и просто харесвате душата му/й – значи няма какво да коментираме. Всичко е ясно, нали?!
Бих ви посъветвала да работите върху себе си така, щото повече хора да искат да са във вашата компания.