Бях на вълшебно място. Семейна почивка в сърцето на Родопи. В плен на магията. Винаги когато отивам в планината, тръпна от вълнение. Макар и родена на море, връзката ми с планината е като връзката с майката – силна, мистична и неразривна.
Родопи е особена мистерия.
В аромата на природата и тишината на времето потънах и се почувствах уютно като в майчина утроба. Не исках да си тръгвам. Преживях безброй чудеса, но най-голямото беше връзката ми със себе си. Изживяване, за което жадувам в рутината на ежедневието си и което ми се случва толкова лесно, спонтанно и без насилие тук, в планината.
Срещнах и много интересни хора. Тези, с които направихме по-различна връзка, такава, сякаш замислена от Вселената, търсеха тази връзка със себе си от много време. Разговаряхме.
Дадох си сметка колко често ние търсим мира и хармонията извън нас.
Готови сме да пропътуваме стотици, хиляди километри, за да намерим отговорите на въпроси, които ни вълнуват. Но толкова рядко се сещаме, че всички отговори са в нас. Достатъчно е да поседнем за миг, с празен ум и вперили поглед в слънцето да отправим чиста молба, като молитва, за просветление, за отговор.
Добре би било да намираме време за тези откровени разговори с нас самите.
Някои от нас са готови да пропътуват хиляди километри просто, за да избягат. Но рано или късно присядаме изтощени. Защото подсъзнателно усещаме, че колкото повече бягаме, толкова по-трудно става. Защото бягството не е решение. Да, временно, може би, но не и решение, което ще ни освободи. Истински свободни можем да бъдем само когато погледнем очи в очи своя преследвач (проблем, страдание, някого, от когото се страхуваме, болка…) и да се отпуснем. Да кажем просто: „ Добре, предавам се. Няма да се бия. Какво ще направиш сега?”. Тогава ще осъзнаем, че нашият преследвач вече не изпитва желание да ни победи. Вече не му е интересно.
Затова е нужно е да открием начин да установим мира в себе си.
Само тогава никакви външни обстоятелства не биха могли да ни разклатят. Напротив, всяко сътресение ще се превръща във възможност за нас – възможност да израстваме и да се отърсваме от оковите на битието.
Родопи – истинската магия.
Когато се завърнах в града, моята приятелка ме попита: Ти медитираше ли там?
Хм. Спомних си, че медитация означава „да пребиваваш без усилие в това, което е“. Е, когато си на такова място нямаш нужда от определено време за медитация. Защото всъщност си в постоянна медитация. Усещане за БЕЗвремие и неописуема лекота.