Мечтата за бебе

Вие хубаво ще чакате одобрение от ин-витро фонда, но времето ви тече. Не сте много млада, нали знаете?!

Я пак, че не разбрах?!

Сдържах се. Казах, да, разбирам, ще Ви се обадим и излязох. Навън избухнах и казах на мъжа ми, че този не искам и да го чувам повече. Останалото е история.

И така, мили момичета, които вече сте минали, в момента вървите или ви предстои да минете по този път. Има няколко неща, които вярвам, че ако ви споделя искрено и лично, биха могли да са ви от полза. Особено за тези, на които тепърва им предстои да се подложат на ин-витро процедура.

Ще се опитам да бъда кратка.

Преди да поемете по пътя, наречен „бебе, заченато ин-витро” е добре да сте си отговорили на ключов въпрос. А въпросът е: Защо искате бебе?

Защото мечтаете да станете майка.
Защото партньорът ви настоява.
Защото и вие, и партньорът ви силно желаете да имате рожба.
Защото семействата ви го очакват.
Защото така е прието и обществото го очаква.
Друго

Отговорът на този ключов въпрос ще ви даде и отговор на въпроса докъде сте готови да стигнете и дали ще имате сили да се борите. И нещо изключително важно.

Ако само жената се изследва,а мъжът чака гордо, считайки, че няма как проблемът да е в него, ще изгубите много ценно време.

Едно време нашите деди са разчитали на Спасовден и позволени забежки, в името на продължението на рода. В наше време имаме възможността да се възползваме от напреднала медицина. Възползвайте се.

Има семейства, които преминават през изключителни изпитания и опитите ин-витро се проточват с години. Аз зная за жени, които са правили най-малко 5 опита. Няма да коментирам случаите на 10 и повече. Не бих си позволила да давам оценка и да съдя. Има ли смисъл, правилно ли е…Всеки има право сам да решава. И все пак. Както бях споменала в мое видео: заинатяването нещата да се случат на всяка цена води единствено и само до изтощение. И в този период, в който фокусът ви е единствено и само в идеята на всяка цена да имате бебе, пропускате безценни мигове. Животът изтича.

Накрая, когато все пак мечтаната рожба се появи, жените обикновено са психически и физически съсипани.

Много често, в процеса, партньорите се разделят, защото единият от двамата е непреклонен и другият не издържа. Да, вярно е, когато двама души се събират с идеята да създадат семейство, създаването на поколение е ключов момент. Хубаво е обаче да останем със здравия си разум и да не позволим тази фиксация да разруши връзката ни. Иначе предстоят още по-тежки изпитания за двойката. А за едно дете, освен да се появи на бял свят е много важно да израстне в здраво семейство.

Аз и съпругът ми сме минали по този път и още в началото бяхме решили, че ще пробваме, но ако не се получи, няма да драматизираме. Първия си опит направих в частна клиника. Не знаех, че лекарят може да ти прави гинекологичен преглед, пушейки си цигарата, но и през това минах. Не се получи. Междувременно вече бяхме подали документи за Фонда. Докато чакахме отидохме в друга частна клиника, която работеше с Фонда. И там, „онзи” лекар ми съобщи, че хубаво ще чакаме одобрение, но времето ми тече и е добре да действаме по-бързо. Подтекста не желая да коментирам.

Сещам се често за мисъл, която анализирахме в часовете по философия:

ЧОВЕКЪТ Е МЯРА ЗА ВСИЧКИ НЕЩА.

Та, след последния случай, с мъжа ми решихме да изчакаме одобрение, да пробваме и да приключим. Нещата се случиха. Попаднахме и на професионалисти. Наистина няма да ви отегчавам. Имахме късмет. Съдбата реши да ни подаде ръка.

Какво исках да ви кажа обаче.

В този период, ние, с партньора ми бяхме единодушни по всички въпроси, свързани с „мечтата за бебе”. Освен това имахме подкрепата на семействата ни и не чувствахме натиск. В този период имахме и възможност да си дадем сметка кое е по-важно за нас: да станем родители или да бъдем партньори. Мисля, че решението да дадем превес на второто, ни помогна да сбъднем първото.

И още нещо, много важно. Вярвам, че нещата се случиха, защото родовете ни дадоха благословията си. Дадоха ни енергия и подкрепа. Когато няколко години по-късно се срещнах с родовата терапия , успях да си дам сметка за процесите, които протичат в рода. Второто ни дете, бе заченато естествено и се появи изневиделица. Наречете го случайност, ако така ви е по-удобно, но месец преди това участвах в семинар за рода. Водеше го Аида Марковска, която имах привилегията в последствие да бъде мой учител.

Затова, момичета, бих ви посъветвала нещо.

Сипете си по чашка винце с партньора и си поговорете. Откровено. Много биха ви помогнали и един-два сеанса Родова терапия. Да проверите поне дали има даденост да създадете поколение именно с този човек. Защото в рода има закони, които дали вие харесвате или не, дали ги приемате или не, влияят върху бъдещите поколения.

Понякога няма огледалност на дърветата, друг път се откриват сериозни инциденти, възможно е да има „забрана“ от някой от родовете, или клетви. Тези и други травми са доказани причини за невъзможността на двойката на създаде поколение. И, ако поработите малко върху родовете си, преди да се хвърляте в безкрайни процедури, ще си направите голямо добро.

Нужно е да осъзнавате нещо много важно. Нашите предци са пристъпвали към брака повече практично, отколкото емоционално.

Ето ви ярък пример. Не е случайно, че в повечето случаи родителите на момъка са посочвали избраницата, например. Едно от нещата, на които са държали е на чистотата на момичето (девствеността й). Това не е било просто прищявка. Чистотата е била гаранция, че бъдещата снаха ще роди дете, което е от този род и няма да носи енергийна памет от други партньори на момичето. Защото, може някои от вас да не знаят (както аз не знаех допреди няколко години), но утробата на жената е пазител на енергийна памет. И дълги години след приключване на дадена връзка пази памет за минали, интимни партньори. Това, от своя страна, в определени случаи, може да доведе до трудности при зачеването. Може да причини и объркване в житейския път на детето.

Затова, бъдете осъзнати!

Решението остава във ваши ръце.