ДА СТАНЕШ МАЙКА НА 40
Такива са времената, нали? Градим кариера, взимаме от живота всичко на макс, търсим подходящия партньор, притесняваме се, че ще развалим фигурата си, просто не се получава. Причини колкото щеш, но е факт, че в последните години, процентът на жените, които раждат след 35 годишна възраст, рязко се покачва.
Е, аз не правя изключение и родих сина си на 36.
Снимка Tatyana Photography
Никога не съм планирала да се случи така, нито пък съм изчаквала, заради кариера. Просто така се стече животът ми. Открих мъжа, с когото искам да създам семейство, една година преди да навърша 30. После подреждахме семейното гнездо. И когато мислехме, че сме готови се оказа, че не е вече толкова лесно да имаме деца. След спонтанен аборт, неуспешен опит ин-витро и съпътстващи други катаклизми, на 36, най-накрая, се появи едно чудно същество. Нашият син. Вълшебен, магичен, прекрасен и даде още повече смисъл на дните ни. Понякога се шегувам, че има голяма вероятност и ние с баща му да сме толкова прекрасни, защото иначе трудно бих си обяснила уникалността на това създание. 🙂
Дали съжалявам, че родих толкова късно?!
Не, напротив, даже смятам, че за мен беше по-добре, по много причини. Подмладих се и се разхубавих:) Освен това, аз съм от хората, които притежават почти неизчерпаем ресурс от енергия. Затова и идеята, че на 20 имаш енергия да гледаш деца, а после е трудно, не важеше за мен. Разхождах бебата между 5 и 7 часа на ден, като почти не съм сядала да си почивам. Много обичам да вървя и седенето на пейка не е от най-любимите ми неща.
Най-големият плюс обаче беше натрупаният опит и зрелостта, с която износих и възпитавам детето си. Какъв ще е резултатът ще покаже времето. На този етап мога да кажа само, че нещата се получават. Зрелостта и интелигентността на партньора ми, бащата, от друга страна, помогнаха да изградим спокойна и нормална атмосфера, в която би трябвало да расте всяко дете.
Любов и взаимно разбиране – това си е формула!
Изненадата дойде, когато на 39 се оказа, че съм отново бременна. Беше си изненада. Все пак синът е бебе ин-витро, а малката кукла реши да се появи без никакво предупреждение.:) В тази възраст на една жена определено й минават всякакви мисли. Ако знаех обаче, че това съкровище ще внесе още повече светлина, нямаше да се притеснявам толкова.
И така, на 40 аз станах майка за втори път.
Дъщеря ни се развива с невероятна скорост и дори не смогвам понякога на темпото й. Да, с две деца определено е доста по-трудно, отколкото с едно, но, както казах – енергия все още има и по-важно от това, има един изключителен човек до мен, който проявява грижа, търпение и разбиране. Един абсолютно равностоен партньор в отглеждането. Неслучайно, в предишен пост съм писала по този въпрос. На баба и дядо ще отдадем дължимото в специален раздел!
Къде е тайната?
Според мен няма рецепта. Отдавна съм установила, че универсалните решения не са препоръчителни . При всяка двойка е различно и за мен, по-горният вариант работи. При всички положения, ако се научим да бъдем по-малко егоисти, да приемаме различията си, да се уважаваме именно заради тях и да не забравяме защо сме заедно, тогава нещата се получават. Както беше казала една моя приятелка преди време, по друг повод: “Взаимност трябва, взаимност (ударението пада на “а”).”
Аз бих добавила И УВАЖЕНИЕ!
Това, в което вярвам е, че МОГА ДА ВИ ПОМОГНА да откриете вашата работеща формула.