„ В даден момент, жената просто се уморява да се срамува от всичко. И най-сетне е свободна да бъде себе си.”
Вчера се видях с приятелка.
Имахме много интимен разговор. Споделихме си много неща. После си взех тролея и по целия път към дома прехвърлях разговора ни в ума си. Имах странно усещане и различни чувства бушуваха в мен. Усещането, че хем съм била , хем не съм била на тази среща. Не мога да опиша съвсем точно чувството.
Прибрах се, взех си душ, гушнах малката, която се беше промъкнала в леглото ни и заспах.
На сутринта отново се събудих с мисълта за вчерашната среща. И двете с А. (дори инициалите не отговарят на истината) бяхме силни жени. Минали сме през какво ли не и продължаваме. И въпреки, че се познаваме от цял един живот, все още има неща, които се оказва, че не сме си казали. Вчерашният ни разговор беше много откровен, чак нереален. Мислех си: ето, имаме своя живот и сякаш всичко е наред, но нещо, някъде по-надълбоко или по- към повърхността все ни терзае. Върнах лентата една година назад и през ума ми минаха безброй разговори с довереници (все жени) от всякаква възраст. Жени с всякакви професии, социален статус, финансово положение. На пръв поглед тези прекрасни дами изглеждаха коренно различни, но винаги се намираше точка, в която се доближаваха една до друга повече отколкото очаквах.
Всяка от тях имаше своята история.
Да, различна в нюансите си, но в същината си стигаше до няколко точки, които обединяваха всички тези жени. Въпросите, съмненията, страховете бяха идентични. И се запитах: Кой тогава е истински щастлив? Кога сме истински щастливи? Щастието ли търсим всъщност?
Какъв е дълбокият смисъл от всичко това?
Аз лекувах нея, тя лекуваше мен … и изведнъж сякаш ме удари ГРЪМ.
За Бога, това е. Ние сме тук, за да се лекуваме.
Тук, на Земята е Лечебницата. Това е.
Затова е и бързането да слезем. Не просто бързането, а желанието да идваме безброй пъти. Явно истинското лечение може да се случи само когато духът се въплъти в материята.
Тук, на Земята, има лекове за всичко – билки от природата за всякакви физически и душевни болки; души, които срещаме, за да ни напътстват; други – за да ни объркат, но в крайна сметка те също са част от нашето лечение.
Изборите в живота ни са същината на лечението.
И вероятно именно те определят колко дълго ще продължи то и доколко ще бъде успешно.
Но…ние ли правим тези избори?! Да, тук определено е Лечебницата.
Дали да не ви препоръчам една книга?!
Книгата е от авторката на „Яж, моли се и обичай”, но казват, че била в пъти по-добра. Става дума за „Град на момичета” на Елизабет Гилбърт. Признавам си, аз самата не съм я прочела все още, но ще я прочета дори само заради тази фраза:
„ В даден момент, жената просто се уморява да се срамува от всичко. И най-сетне е свободна да бъде себе си.”
