Смятах този пост да бъде много по-дълъг, но все пак реших да се въздържа. И ще започна така.
Кога за последно, момичета, помолихте за помощ?
Онзи ден се прибирах с малката. Все още ползваме детската количка, защото дългите разходки изморяват. На вратата на входа се засякох с пица-куриер. Момчето ми отвори вратата и попита: “Имате ли нужда от помощ да качите количката?”
Аз, автоматично и по навик, отвърнах: “Не, не се притеснявайте! Сега ще сваля малката и после ще я кача. Ще се оправя. Благодаря!”
Връщам ленатата малко назад. Може би две години. На една от практиките, които провеждах, фокусът беше “Контролът”. На финала отправих на всички присъстващи дами предизвикателство:) Трябваше всеки ден, в продължение на седмица, да позволяват на някого да свърши някаква задача вместо тях или да поискат помощ. Като пример дадох ситуация, с която започна този пост.
Да, ние жените можем всичко (или почти всичко).
Много сме силни и не се уморяваме да го повтаряме. Жонглираме със стотици задачи. Искаме да покажем, че сме несломими. Завиваме крушки, влачим колички по стълби, очукани тротоари и липсата на такива. Домакинстваме, ходим на работа, караме кола, ругаем. Освен това се поддържаме, възпитаваме децата, …Задъхах се само докато изброявам.
Каквото и да правим обаче, ТРЯБВА да си останем жени.
Ако наистина имаме претенции, че можем всичко. Обикновено избягвам да употребявам “трябва”, но в случая се налага.
Да помолиш за помощ или да приемеш предложената, не е срамно. Не те прави по-слаб. Приемането на подадената ръка или проявата на добро отношение, е израз на доверие и нежност. Напоследък се изгубихме много и забравихме да бъдем нежни. Излъчваме грубост, вулгарност, арогантност дори.
Ние сме ЖЕНИ. Нашата сила е именно в нежността и проявата на Любов.
„Tenderness“ | Petya Mollova
Зная, че светът и времената са такива, но, моля ви, нека да дадем шанс на момчетата да се погрижат за нас от време на време! Това ги кара да се чувстват добре, да се чувстват ценни. Да усещат, че имаме нужда от тях. Аз, например, бих искала моята половинка да се чувства добре. Обратното ми се струва нелогично.
И ето вашето предизвикателство.
Ако ви е трудно, започнете с един ден и после преценете дали не можете и още малко. Пуснете контрола, отпуснете се, усмихнете се и за малко – час, ден, седмица – бъдете слаби.
– Помолете някого да ви задържи вратата (на входа, на асансьора, на магазина). Знам, че можете и с крак, докато носите торбите, а със зъби държите ключовете, но все пак.
– Попитайте за посоката. Непозната улица, сграда. (Да, да, ясно е, че всички имаме google maps на телефона).
– У дома помолете половинката да направи нещо за вас. Да ви налее водичка, да ви сготви нещо, да ви разтрие крачето, защото сте уморени. За децата ще говорим друг път.
Сигурна съм, че ще ви хрумнат много неща. След като получите помощта обаче, ВИНАГИ БЛАГОДАРЕТЕ! От сърце. Благодарете на себе си, че си позволихте да бъдете нежна и слаба. Благодарете на този, който ви е подал ръка, за това, че е проявил грижа! След всяко подобно действие, останете „будни“ и НАБЛЮДАВАЙТЕ.
Обещавам ви, че ако се упражнявате упорито, постепенно ще започнете да усещате спокойствие и ще внесете много светлина в живота си.
Може и да ви се стори, че това, което ще прочетете по-долу сега, няма връзка, но помислете пак.
Аз не съм привърженик на една мисъл, която се разхожда из пространството редовно. Даже много се дразня когато я срещна някъде. А мисълта е, че “Мъжете трябва да се дресират”. И има всякакви вариации на това гениално “прозрение”. И за да съм честна, говори много зле за нас, жените.
Моторът на всяко наше действие би трябвало да бъдат ЛЮБОВТА и Грижата!
