„…Ето ти я изневярата, ето ти я полигамията, все неща житейски, които те държат далече от ангелите и духовния свят, много далече.
Борбата със себе си е най-трудната борба и най-успешната. Може би молитви, отправяни към ангела хранител, помагат.”
Това е цитат от форум, в който тече дискусия за изневярата. Що е то изневяра? Хубаво ли е/полезно ли е да се изневерява и т.н. И така, от мнение на мнение, попаднах и на това. Последните две изречения, които съм „откраднала” ме провокираха за тази кратка блог статия.
Кому е нужно да се бори със себе си? Защо? И откъде накъде намесваме и ангелите?! Полигамията направо ще я пропусна.
И гледайте сега какво се получава. Когато се появи нова душа на този свят е прието да се казва, че „едно малко ангелче дойде в дома ни”. Ще се съгласите, нали?! За малките дечица сме свикнали да мислим като за малки ангелчета. В този ред на мисли няма какво да ни държи далече ОТ, защото ние вече СМЕ. В следващия момент се оказва, че трябва да се борим със себе си. И все повече се обърквам – да се борим ли със себе си или да се приемаме, или и двете?
И така си кръжат теории из пространството и единно мнение едва ли ще има. Затова реших просто да проверя какво е етимологичното значение на думата ИЗНЕВЯРА. Отворих (образно казано) google и Уикиречник и там си пише:
Съществително нарицателно име, женски род
‘Любовно предателство на един от двамата партньори във връзка’
Хем думата е в женски род, хем т.нар предателство може да е двустранно.
Тълковният речник ни казва почти същото:
- Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна.Само ед.
- Нарушаване на вярност, обикн. в любовта.
Все по-интересно става, нали?!
Идея си нямам защо правя тази аналогия, но се замислих за следното. Раждаме се и знаем от малки, че нашите родители са Иван и Мария (случайно избрани имена). Иван и Мария обаче са наясно, че в някакъв момент, независимо, че имат родителски права над нас, рано или късно трябва да ни пуснат. В определен момент просто се налага да ни освободят от всичките си очаквания, надежди, страхове, съмнения и да ни оставят да изследваме както света, така и себе си. Ако е в обратен ред е още по-добре. Все пак мисля, че двете неща вървят ръка за ръка.
И така, на определена възраст, за предпочитане около 18, ние отлитаме. Иван и Мария продължават да са наши родители, но връзката ни е повече духовна, отколкото физическа. Освен това родителите ни не смятат, че сме им изневерили, нали така?! Те просто са наясно, че ние имаме път и той е много повече от договора, който сме сключили преди да се появим на бял свят. Някои родители даже си спомнят, че всяко дете е по презумпция чедо божие. Така, ролята им, се свежда най-вече до избраните, които водят новата душа на Земята. Помагаш за появата, за израстването, за грижата и после пускаш. Това е естественият процес. Да, ама не. Звучи толкова просто и логично, обаче в повечето случаи не се случва точно така.
Детето се появява и от ден на ден родителят се привързва все повече и повече и става все по-трудно да пусне.
Особено неприятно е когато в ролята си на такъв, родителят изисква от детето си безкрайна лоялност, да се навърта наоколо постоянно, да дава отчет, да избере професията, която той счита за правилна. После да внушава вина, да се гневи, да заплашва, да наказва …Как да се разперят тези крила тогава? Ако знаеш, че си вързан за краката, като хвърчило, което може да лети толкова високо, колкото му бъде отпуснато от въженцето. Това полет ли е или игра на хвърчила?
Ако в даден момент решим да се отделим от родителите си това изневяра ли е? Ако останем верни на родителите си, това вярност ли е? Кога сме верни на себе си?
Вероятно историята е много подобна и в партньорството.
Дали да останеш? Дали да си тръгнеш? Дали да „съгрешиш” (сега не ми се занимава с причините за т.нар изневяра) или да отправяш молитви към ангела-хранител, както съветва дамата с цитата, за да се държиш близо до ангелите и духовното.
И друга мисъл ме връхлетя. Дали твърде много хора имат твърде объркана представа за духовност? Една от честите грешки е да се слага знак за равенство с религиозност.
На вас какви мисли ви минават?
