Помним само нещата, които наистина имат значение за нас
Замисляли ли сте се някога защо, когато се връщате назад, в определен момент от миналото, успявате да си спомните само откъслечни думи, аромат, дори емоцията, която ви е владяла, без да може да възстановите цялата картина. Това, което си спомняме е онази част от историята, която за нас самите, като личности, е била най-важна. Онази част, която има значение за пътя ви. За мен, един от тези моменти беше денят, в който казах на майка ми, че искам да стана гримьор.
Не мога да кажа нито дата, нито на колко години съм била, ако не броим “знанието ми”, че съм била ученичка. Не зная и какво ме е накарало да го заявя така категорично. Просто една сутрин, като всяка сутрин, мама се подготвяше за работа. Аз гледах с възхищение как оправяше буйната си, лъскава коса (предварително навита на ролки). После си слагаше очна линия и червило…и изведнъж и заявих: Когато порасна, ще стана гримьор! Отговорът й със сигурност не беше очакван и желан, но кой ли не греши: “Ще станеш, ама друг път.”
За последствията от спонтанната й реакция ще пиша в друг пост:) Тук ще кажа, че изкуството на полагане на грим и невероятните трансформации до които води, не само физически, остана моя страст. Обожавам жените, наистина!
Винаги съм изпитвала благоговение пред магическата сила, която ни е дала природата. А способността чрез изкуството на грима да трансформираш една жена и да я превърнеш от неуверено момиче в силна и заявяваща себе си личност… Усещането е неописуемо. Това е чудото, което и до днес ме кара да обичам четките и боите и да не изоставям тази моя страст, независимо как протича животът ми и накъде ме отвява!
А вие пазите ли такива спомени?