– Не мога да издържам повече – разбираш ли? Изтощена съм и имам чувството, че съм в задънена улица. Не съм полезна нито за себе си, нито за децата си, нито за съпруга си. Не издържам.
Жената, която ми се обади плачеше. За пореден път беше поставена в ситуация, в която трябваше да реши конфликт между родителите си. От години тя беше тази, която трябваше да успокоява майка си, да „коригира” баща си, да ги предпазва да не се избият (както ми сподели), а те използваха всеки момент, за да тестват търпението и способностите й. Това я съсипваше психически и изпиваше силите й.
Защо се получава така?
- Защото имаме непораснали деца, които са се превърнали в родители без да са влезли в ролята си.
- Защото имаме пораснало дете, което е поело функцията на родител на своите непораснали родители.
- Защото нито една от двете страни не е достатъчно зряла и осъзнаваща собствената си място и роля.
- Между всичко това се прокрадват и чувството за дълг, което обикновено върви ръка за ръка с вината.
Жената трябваше да пребори това чувство за дълг и да събере кураж, за да каже на своите баща и майка:
– Вижте, вие сте по-големи, аз съм по-малка; вие сте преди мен, аз съм след вас. Това е вашата история и аз съм сигурна, че ще се справите и ще намерите най-доброто решение. Ако решите, че най-доброто е да се избиете – това е ваше право. Не мога и нямам право да се меся във взаимоотношенията ви. Аз съм ваше дете, вие сте по-големи, това е вашата история.
Каза го. Майка й се сепнала.
Жената имаше свое семейство и беше длъжна да съхрани ресурса си, за да го отдаде на своите деца и своя съпруг. Беше забелязала, че изтощението й караше собствените й деца да пренебрегват себе си, проявявайки грижа за нея. Те бяха започнали да се държат като нейни родители и да я наставляват. Всичко се повтаряше и ТЯ искаше този порочен кръг да бъде прекъснат.
Преобръщането на ролите е едно от най-често срещаните в практиката ми.
От една страна децата се държат като по-големи със самочувствието, че те знаят по-добре от родителите си:
- Кое по-добре или по-правилно за тях
- Как да си решават конфликтите
- Какво е редно да казват или да не казват
- Да „принуждават” някой от родителите да предприеме определени действия, за да запазят брака им
- Да напътстват и дават съвети за това на каква почивка да ходят, колко често, къде
Защо се случва така?
- Защото е приятно да се чувстваш голям/по-голям
- Защото това би могло да е добро оправдание да не гледаш към собственото си семейство, в което не се справяш
- Защото ти дава усещане за значимост – някой има нужда от теб
- Защото се чувстваш виновен
Незрелият родител от своя страна често се възползва от такава ситуация, защото:
- Има нужда от внимание
- Така държи детето си близо до себе си
- Това го освобождава от отговорност . Отговорност за собствения му живот. Защото порастването е свързано с поемане на отговорност и край на оправданията „Той/тя е виновен/а”.
Вие ще съберете ли кураж? Ще поемете ли отговорност за собствения си живот?