Както съм споменавала на няколко места в сайта си, музиката винаги е била част от мен. Взимала съм уроци по пиано и пеене. Пяла съм в група, в хор, в дуети. В един период от живота ми дори си изкарвах прехраната като певица. Никога обаче не съм имала амбицията да бъда такава. Моите родители, включително и сестра ми, сякаш искаха много повече от мен. Явно виждаха потенциал.
Да, талант безспорно имам и съм изключително благодарна за света, който ми откри именно тази дарба. Факт е обаче, че дълги години се притеснявах ужасно много когато трябваше да пея пред публика. Страхът идваше както от мисълта, че бих могла да се изложа ако пея фалшиво, така и от интуитивното ми усещане, че емоцията, която влагам, по някакъв начин разкрива твърде много за мен. Интуитивно, защото порастването и помъдряването е процес и изисква време. И за всеки, това е субективно.
Никога не съм обичала да се ровя в живота на другите, а камо ли да позволя на някого да ме разгадава чрез музиката, която изпълнявам.
Няма да се отклонявам и ще премина към същността. До преди 7-8 години не бях си и помисляла да пея на караоке. За мен това си беше подигравка с музиката.
Преди време се бях записала за участие в популярното “Хит минус едно”. Пратих касетка със запис и ми определиха дата за прослушване.
Спомням си, че беше много студен ден и чакахме на дълга опашка отвън много време. На мен ми се стори цяла вечност. Когато останаха двама души до прослушването, аз просто казах: “Абе, що не си гледате работата” и изчезнах. После ме повикаха и за Music Idol и пак си измислих причина да не се явя.
Разбира се, всичко си дойде на мястото постепенно, дори и на караоке ходя от време на време.
Защо разказвам цялата тази история ли? Защото искам да ви кажа колко е важно да преодоляваш страховете си и да не бъдеш твърде взискателен към себе си. Човек трябва да се стреми към съвършенството, но не трябва да се страхува от провалите по пътя към него.
И така, през 2018 г., когато реших, че съм готова и зная как да науча другите да вярват в себе си и да бъдат смели, аз направих нещо смело. Предстоеше ми да стартирам проекта си Your Beauty Makeup Therapy и знаех, че за да бъда честна с онези, които ще идват на събитията ми, първо трябваше да бъда честна със себе си. Освен това исках да бъда пример за моите деца. Исках когато ги уча, че трябва да бъдат смели и да не се притесняват от провал, да мога да има дам и този пример. Любопитни ли сте вече?
Да, на 41 години реших да се запиша за кастингите на Гласът на България. Направих го в последния ден. Попълних набързо анкетната карта. Извикаха ме. Пях и стигнах до кастингите на тъмно. За тях си избрах тотално неподходяща за мен песен. Трудна, но просто ми харесваше. На всичко отгоре оригиналът се изпълнява от мъж. Както знаете: така, както можеш да се закопаеш сам, никой друг не може.
С победителката от сезон 2018, Ния. Благодаря!
Преодолей страховете си!
Никой не се обърна, но аз почувствах облекчение. Лекота. Това казах и впоследствие. Бях щастлива. НАПРАВИХ ГО! И нищо страшно не се случи.
Да не говорим, че екипът на Гласът е фантастичен. Изключително добронамерени и готини хора, които правят всичко възможно да се чувствате добре и ви подкрепят по всякакъв начин. Има голяма вероятност и да съм им станала симпатична и затова да не са качили записа впоследствие. Предпочитам да се успокоявам така. Все пак тази версия е по-добра от варианта да не са ме пуснали, защото са преценили, че е твърде зле, нали?!
Няма да ви лъжа. Малко е кофти никой да не се обърне, но ако отидеш с правилната нагласа и мотивация, всичко е наред. Случи се това, което трябваше да се случи и аз стартирах моя проект с чиста съвест. Винаги съм живяла както съм смятала за добре и съм правила стотици щури неща. Тежеше ми само това. Но вече можех да кажа:
Бъдете смели! Бъдете щури! Правете луди неща! Живейте и на всяка ситуация гледайте като на урок. Израстване. Част от пътя.
А синът ми ме посрещна с думите: “Мамо, може и да не се обърнаха, но аз те обичам много!”
