Когато в първата година на Ковид се зароди идеята за книгата ми „Какво общо има гримът с това?“, в нея трябваше да влязат много повече истории от тези, които оставих за финалната версия.
Сега ще открехна малко завесата и ще споделя какво остана непубликувано.
АЗ СЪМ ДРУГ, РАЗЛИЧЕН ОТ ВСИЧКИ ВАС. МОЖЕ ДА МЕ ПРЕСЛЕДВАТЕ В ПЛЪТТА МИ, НО НЕ И В ДРУГОСТТА МИ.
Има двама мъже с главно З в моя живот:
Първият и вечният е причината да съм на тази земя. Това е моят баща – ЗЛАТАН. Да, знам, МАМА. Няма да пропусна и нея, но за разнообразие ще започна с НЕГО. Напук на движението „me too” и фанатичната борба за равенство на половете, както и правото на еднополовите семейства да имат деца. Наясно съм, че това е новото време и аз с удоволствие ще изживея и тази част, но съм родена в друго време и не смятам да се извинявам на когото и да било за това.
Та, думата ми беше за – ЗЛАТАН (ударението е на последната сричка).
Един мъж, който, срещайки моята майка е казал: Това ще бъде моята съпруга, тази жена ще бъде майка на децата ми. От семето на този мъж съм се пръкнала аз.
Сега се опитайте да си представите един алфа екземпляр. Висок, строен, красив, буен. За да ви е по-лесно извикайте в ума си представата за Хор, Марс или бог Аполон (макар, че ми идва по-сладникав). Е, аз съм му дъщеря.
Винаги съм се чувствала щастлива, спокойна, защитена и уютно до него. Тати. Ще излъжа ако ви кажа, че животът на мама е бил песен с него, както и обратното, но това е тяхната история. Тати си остава моето божество и нищо не може да го събори от този пиедестал. Обичах и продължавам да обичам разказите му за срещи с разни хора, както и героичните му случки. Веднъж ми сподели:
-Бях с колата. Пътувах към баба ти. Видях го на пътя. Махаше за стоп. Разпознах го. Всички го познават и се страхуват от него, защото много са си патили. Спрях и го качих.
-Позна ли ме? – попита ме след няколко минути мълчание.
-Да, зная кой си – отговорих аз.
-Защо ме качи?
-Погледнах го и го попитах: ти искаш превоз, нали?!
Ами това е той – моят смел дракон. Ценни съвети, които ми е давал и помня са тези, които звучат така:
„Не се коси толкова много, моето момиче. ВСИЧКО Е ИЛЮЗИЯ.”
Този, вероятно е най-философският и неоспорим като факт. И доста успокояващ. В даден момент всички ние разбираме, че мислите ни, действията ни, терзанията ни…всичко се дължи на пребиваването ни в илюзията. Вероятно затова няма човек на земята, който да не обича илюзионистите. Уж си там, уж действието се случва пред очите ти, често на дъх разстояние, уж си участник, а в следващия миг…Всъщност, илюзионистите боравят умело с нашите емоции. Едни от най-добрите психолози, като се замислиш. Отплеснах се. Ще забележите, че имам тази склонност.
„Знаеш ли какво е достойнство?”. Този въпрос баща ми ми зададе когато бях вероятно около 10 годишна. Не помня повода, нито какво му отговорих. Помня само, че ме взе на колене и ми зададе този въпрос с много топлина.
И още един, много ценен съвет, който получих от баща ми. Често, приготвяйки се за излизане го питах.
– Тати, харесваш ли ме така? Добре ли изглеждам?
С усмивка на лицето, която бих определила като полусвенлива, полуиронична, отговорът му почти неизменно беше:
– Важното е ти да се харесваш, моето момиче.
Много се ядосвах, защото очаквах нещо по-конкретно, очаквах одобрение, но впоследствие, когато поотраснах разбрах, че е бил прав. Много е важно да се научим да се харесваме. Да разберем кои сме и кога и как се чувстваме най-добре в кожата си. В противен случай рискуваме да се лашкаме наляво-надясно всеки път когато някой започне да ни посочва какво „трябва” да променим – я в облеклото, я в избора на професия, занимание, партньорски отношения…Разбрах, че ако не се приемем истински, колкото и добра оценка да получим впоследствие от някого другиго, все ще бъдем недоволни или ще изискваме постоянно доказателства за това, колко сме невероятни. Темата, разбира се трудно може да се обобщи с три изречение и има много нюанси, но, засега ще оставя тук кратката версия и надявам се, повод за размисъл.
…
Не се страхувайте!
Вероятно един от най-ценните съвети/завети обаче, които ми е давал някога моят баща е „Каквото и да ти се случва в живота, не изпадай в паника. Винаги се старай да запазиш хладнокръвие”. Усвояването му ме е спасявало от животозастрашаващи ситуации не веднъж…
И преди някой да остави книгата с упрек „Ама, става много объркано”, ще цитирам една доста противоречива личност. В крайна сметка именно противоречивите личности оставят следа, защото не ни позволяват да останем безразлични. Та, в едно свое интервю Ошо казва на жена, която го моли да разсее….объркването й.
Baby, my whole work is to confuse you!
Защото именно в объркването, можем да стигнем до истината. Останалото е вид хипноза.
